Обикновено микрокредити вземат хора, които не могат да получат пари от банките. Сега обаче десетки институции, отпускащи микрокредити, сами имат нужда от помощ, въпреки че събират лихви, които в някои случаи превишават 30 процента, съобщава германското издание на "Файненшъл таймс".

Организацията на индийските "банките на бедните" Майкрофайнънс институшънс нетуърк (Microfinance Institutions Network), представляваща 44 институции, отправи зов за помощ - групата се нуждае от кредити от 10 млрд. рупии (160 млн. евро).

Призивът хвърля нова сянка върху микрокредитите, които се приемат за най-важния инструмент за борба с бедността, а през 2006 г. един от пионерите на движението - Мухамад Юнус дори бе отличен с Нобелов награда за мир за направеното в тази област.  

През 1976 г. Юнус основава в Бангладеш банка Грамин банк (Grameen Bank), която е организирана на кооперативен принцип и 94 процента от нея са собственост на клиентите, а останалите 6 процента от дяловете се държат от правителството. 

През последните години в Индия възникна цяла индустрия на микрокредитирането, но според изследване на правителството на щата Андхра-Прадеш някои институции искат лихви, стигащи до 60 процента. След съобщенията за многобройни самоубийства на отчаяни длъжници правителството издаде разпореждане, че лихвите не бива да превишават отпуснатата сума, а компаниите, даващи микрокредити трябва да се регистрират.  

Въпреки критиките към някои кредитни институции зовът за помощ на "банките на бедните" може би ще бъде чут. 

"Като отговорни банки не можем просто да дръпнем шалтера", отбелязва Чанда Кохар, ръководител на държавна банка с която браншовата организация преговаря.

Микрокредиторите обаче ще трябва да преразгледат стандартите си.