Кризата доведе до бум в измамите на компании, взели кредит. Те все по-често прибягват до умишлени фалити и несъстоятелност със стара дата, за да обезценят вземанията на банката.

Това още повече свива фирменото кредитиране, алармираха пред „Класа“ банкери. Според тях за последната една година загубите за банковия сектор от подобни порочни практики са около 50 млн. лв.

Сред най-честите злоупотреби, до които прибягват фирмите, са тези, свързани с фалшифицирането на финансови отчети с цел получаване на заем. Специалисти в банковите среди разказаха, че редовно се крият задължения към трети лица, които излизат наяве, след като фирмата спре да си плаща вноската.

„Случва се и движимите обезщетения изведнъж да изчезнат. Измислят се и какви ли не фокуси, за да се премести датата на изпадане в несъстоятелност с години назад“, категорични са от бранша.

Според Търговския закон мениджърът на фирма, който установи, че компанията изпада в неплатежоспособност, е задължен да го обяви в съда до 1 месец. Но практиката показва, че това не се прави в срок и фалитът се измества със задна дата, преди получаването на кредита. „Няма нито един осъден мениджър за това, че не е спазил законовия срок за обявяване на несъстоятелност“, твърдят банкери.

В много случаи след получаването на заема и изпадането в неплатежоспособност се появяват фиктивни договори с трети лица и фирми. Техните вземания са дори по-големи от тези на банката. Оттук нататък подставените лица получават мнозинство в събранието на кредиторите и с над 50% кворум си назначават синдик, който следва техните указания. За банката остава да се пребори с тромавите съдебни процедури, като според закона няма право да оспори вземанията на трети лица.

Друга популярна схема за ощетяване на кредиторите е чрез създаването на офшорна компания, която отново подписва договор за заем със задна дата с фирмата Х.

Впоследствие дружеството Х обявява несъстоятелност и офшорната компания става първа с правото да придобие актива. Експерти във финансовия сектор обясниха, че с такива измами вече са се сблъсквали почти всички банки у нас.

Ръст в опити за машинации е регистриран и в Румъния. Според банкери българският бизнес започва да се учи от порочните практики в северната ни съседка и да заимства техники.