Хората се насочват към краткосрочните заеми, сочат данните на БНБ. Основната причина за това е, че през последната година те се чувстваха несигурни за работните си места и доходите си.

Изтеглените потребителски кредити със срок за погасяване до 1 година нарастват с цели 91,3% през последните 12 месеца до края на април. Така от едва 18,8 млн. лв. краткосрочни заеми, отпуснати към април 2012 г., общата им сума набъбва до настоящите 36 млн. лв.

Кредитите в левове са абсолютен хегемон в краткосрочния сегмент, тъй като в посочения период скачат с безкомпромисните 100%. Така от всички кредити със срок до 1 година 86,1% са договорени в левове.

Интересът към потребителските кредити със срок за погасяване от 1 до 5 години също нараства, макар и с по-скромни темпове - 8,07% ръст за година. Така от 910,3 млн. лв. кредити в този сегмент към април 2012 г. сумата се увеличава за 12 месеца до 983,9 млн. лв.

Както и при най-бързите заеми и тук кредитите в левове доминират. При кредитите със срок от 1 до 5 години раздадените левови заеми нарастват с 10,9%, докато тези, отпускани в чуждестранна валута, намаляват с 5,2%. Като цяло 84,3% от всички потребителски кредити със срок за погасяване до 5 години са изтеглени в левове.

Всичко това се случва на фона на 2% общ спад в потребителското кредитиране през последната година. Така към края на април 2013 г. общият обем на раздадените заеми за потребление достига 7,253 млрд. лв.

Интересът към краткосрочните заеми се обяснява с влошеното финансово състояние на българите през последните 12 месеца. Това се потвърждава и от факта, че само кредитите за суми до 1000 лв. бележат устойчив ръст, докато кандидатите за по-големи заеми постепенно намаляват през последните две години.

Именно заемите до 1000 лв. традиционно са с по-кратки срокове за погасяване. Явно заради несигурната икономическа среда досега хората се въздържаха от взимане на по-големи кредити. 

Докато краткосрочните заеми се радват на засилен интерес, потребителските кредити за срок над 5 години намаляват съвсем незабележимо с 0,005% за година. Така те достигат 5,049 млрд. лв. към края на април 2013 г. Интересното е, че за разлика от гореописаните тенденции тук заемите договорени в левове намаляват за сметка на тези в чуждестранна валута. Левовите кредити се свиват с 2,36% за година, а тези в чуждестранна валута нарастват с 6,39%. Въпреки това 71,3% от всички отпуснати кредити в този сегмент са в левове.

Жилищните кредити отчитат увеличение от едва 0,42% през последните 12 месеца до общата сума от 8,866 млрд. лв. 46% или 4,078 млрд. лв. от тях са договорени в чуждестранна валута (почти 100% са в евро), а останалите са в левове.

Бизнесът започва да планира дългосрочно

За разлика от гражданите бизнесът е започнал да прави по-дългосрочни планове, тъй като масово е заложил на банкови кредити с период на погасяване надхвърлящ 5 години. През последните 12 месеца тези фирмени заеми нарастват най-бързо - с 5,69% или 636,1 млн. лв. до 11,8 yмлрд. лв.

Общата сума на фирменото кредитиране се увеличава за година с 1,18 млрд. лв., или с 4,8% до 25,5 млрд. лв. към края на април. Увеличение се отчита и при фирмените заеми с период за погасяване от 1 до 5 години. Те постигат ръст от 5,09% или 312 млн. лв. за година до сумата от 6,44 млрд. лв. Изтеглените фирмени заеми за срок до 1 година намаляват с 6,7% или 58,8 млн. лв. за година до общата сума от 806,4 млн. лв.

Въпреки всичко това лошите и преструктурирани заеми продължават да са патент на родния бизнес. Проблемните заеми заемат 25,5% от всички фирмени кредити, което се равнява на 6,5 млрд. лева или 66% от всички лоши кредити в страната.