Северна България има достъп до над 210 млн. лв. под формата на нисколихвено кредитиране от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.

Средствата се предоставят от „Регионален фонд за градско развитие“ на Фонда на фондовете за развитие на културни и исторически обекти, подобряване на градската среда и енергийна ефективност на еднофамилни жилищни сгради.

Това обяви заместник- министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на ОПРР Деница Николова, която стартира във Видин информационна кампания на МРРБ за популяризиране на инвестициите в туризма и градската среда, предоставяни чрез финансовите инструменти по програмата.

Във форума се включиха и заместник-министрите на туризма и на културата – Ирена Георгиева и Амелия Гешева, представители на Фонда на фондовете, експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и др. Участие взеха и кметът на Видин инж. Огнян Ценков, областният управител Албена Георгиева, народният представител Владимир Тошев и др.

Общо 353 млн. лв. са средствата по ОПРР, разпределени в три фонда, финансиращи 39-те големи града на страната. Средствата се разпределят за проекти, водещи до подобряване на градската среда, модернизация на градския транспорт, спортна инфраструктура, обекти в сферата на културата, изграждане на проекти, генериращи приходи и допълващи развитието на градовете като паркинги, лунапаркове, басейни и т.н. Основна е подкрепата за културно-историческото наследство като потенциал за икономически растеж чрез повишаване на туристопотока. Ще се финансират исторически и културни обекти с национално и световно значение, за да може регионите да разкрият потенциала на местното културно наследство.

„Нисколихвеното кредитиране предоставя повече възможности и стимули“, посочи зам.-министър Николова и изброи някои от тях като удължен период от 20 години за възвращаемост, по-ниска лихва, гратисен период за плащане и др. 

Николова съобщи, че много важен елемент е достъпът на гражданите до нисколихвено кредитиране на мерки за енергийна ефективност на еднофамилни жилищни сгради.

Заместник-министърът отбеляза, че сега действащите програми за енергийна ефективност са насочени основно към многофамилни и обществени сгради, като сега за първи път се дава възможност и за собствениците на еднофамилни жилища.

„По този начин освен, че подобряваме енергийната ефективност на сградите и тяхното експлоатационно състояние и визия, подобряваме и околната среда, намалявайки отделянето на фини прахови частици от горенето на твърдо гориво, което е сериозен проблем за градовете. Важно условие е да бъде изяснена собствеността на сградите“, посочи Николова.

Зам.-министър Ирена Георгиева заяви, че чрез финансовите инструменти регионите имат възможност да подобрят туристическата инфраструктура, да разкрият потенциала на нови проекти и да предоставят нови услуги. Тя напомни, че Министерството на туризма работи активно за насърчаване на регионалния с туризъм и популяризиране на възможностите за развитие на регионалната туристическа инфраструктура, чрез интегрирани проекти за опазване и популяризиране на културното наследство.

Зам.-министър Амелия Гешева обобщи, че финансовите инструменти дават възможност за това 1600 национални културни обекта, част от които от световно значение, да бъдат реставрирани и социализирани като обекти за културно-исторически посещения. Според данните на Министерството на културата Видин има сериозен потенциал в това отношение. За последната година всички обекти на Регионалния исторически музей бележат 40% ръст на посещенията. Тя подчерта, че министерствата на културата и на регионалното развитие и благоустройството са положили сериозни усилия за изчистване на процедурите, за да се улесни работата на всеки бенефициент.

Кметът на община Видин инж. Огнян Цеков изрази задоволство от факта, че информационната кампанията на трите министерства стартира от Видин, като регион с богато културно-историческо наследство. Той напомни, че в града се намират два от най-посещаваните туристически обекта в страната, а в последните години се развива и богата културно-фестивална програма. Той напомни нуждата от инвестиционни проекти в туризма, които генерират икономика и нови работни места и развиват предприемачеството. Кметът съобщи, че община Видин смята да кандидатства за финансиране с два проекта чрез финансови инструменти, включващи консервация и реставрация на крепостта „Баба Вида“ и синагогата.

С проекти ще се кандидатства пред Фонда за градско развитие, като пълните условия за кандидатстване ще бъдат обявени в края на октомври и началото на месец ноември. 

По-късно днес Деница Николова участва в среща на тема “Визия за развитие на област Видин до 2030 г.“. Пред участниците в нея заместник-регионалният министър представи проекта за промени в Закона за регионалното развитие, предложения вариант за ново статистическо райониране на страната и очакванията за финансирането на мерки в следващия програмен период на ЕС.

Зам.-министър Николова подчерта, че страната ни ще получи повече средства от европейските фондове за периода 2021-2027 г. „В тази връзка новият модел на регионална политика е в синхрон с очакваните изисквания на бъдещото финансиране от ЕС, но в никакъв случай не е изграден за целите само на това финансиране“, коментира Николова.

По думите й една от ключовите промени в ЗРР е възможността за засилване на регионалното ниво за избор на бъдещите проекти. По този начин общини, областни управи, бизнес, неправителствени организации, заедно ще могат решават за инвестициите в региона, съобразени с местните специфики, приоритети и потенциали за развитие. „Не се предвижда определянето на градове - центрове, които да имат административни функции в новите райони, както и не се предвижда промяна на административното устройство по отношение на общини и области“, категорична бе зам.-министърът.

Ще бъдат намалени стратегическите документи, визиращи регионалното развитие, защото в момента те са над 370 на брой и практически са трудноизпълними. На регионално ниво ще има регионален план за пространствено и стратегическо планиране, който ще има за цел да покаже приоритетите на региона,  специфичните нужди и възможности за развитие.

Амбицията е със създаването на дългосрочен модел в регионалната политика да се намалят дисбалансите между регионите, които към момента са съществени.