Броят на необслужваните дългове на граждани, които трябва да съберат колекторските фирми, намалява от 1,287 млн. до 1 млн. за година, показват данните на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ). Въпреки намаляването на броя им обаче общата им стойност нараства с 11%. През 2015 г. сумата за събиране е била 997 млн. лв., като година по-късно тя вече е 1,111 млрд. лв.

„Основната причина за разминаването е нарасналият обем банкови вземания, които традиционно са по-големи по размер. Раздвижването в кредитирането в унисон с по-добрата икономическа ситуация логично доведе до тенденцията домакинствата да теглят по-големи по размер кредити. Част от потребителите обаче традиционно не успяват да обслужват заемите си“, каза Райна Миткова, председател на асоциацията.

По думите й просрочените дългове на физически лица, които са

продадени на колекторските фирми, се увеличават близо три пъти

на годишна база. Общата сума на продадения дълг за първите 6 месеца на годината възлиза на 609 млн. лв. при 221 млн. лв. за същия период на 2015 г.

Според Миткова големият ръст на продадените задължения е заради стрестестовете, тъй като от година насам банките са се стремели да изчистят лошите си кредитни портфейли. „Този подход е добре познат на останалите пазари и е положително, че България догонва тенденцията, защото това дава възможност на банковия сектор да изчисти проблемните дългове от балансите си и да се фокусира върху отпускането на кредити“, допълни тя.

Проучването показва още, че се увеличава и средният размер на задълженията. От 775 лв. за първото полугодие на миналата година на 1104 лв. за 2016 г.

„През 2014 и 2015 година задълженията на домакинствата се формираха основно от сметки към телекоми и ютилити компании, докато към края на 2015 и 2016 година към тях се прибавят и дългове по изтеглени потребителски кредити”, обясни Зорница Димитрова, член на Асоциацията на колекторите.

Експертите обясниха, че

53% от общия обем необслужвани кредити са подадени за събиране от банките.

На следващо място се нареждат телекомуникационните и ютилити компаниите съответно с 16% и 15% от всички.

С намаляваща тежест при възлагането са фирмите за бързи кредити, които предпочитат да продадат лошите си портфейли на много по-ранен етап. Най-динамична промяна се отчита при застрахователния сектор, който също се готви за стрестестове тази година. През отчетения период на 2016 г. те са близо 7% от всички подадени за събиране задължения, след като до момента рядко надхвърляха 1%, посочват колекторите.

От асоциацията съобщиха още, че се връща профилът на лошия платец от годините на бума в кредитирането. Това е млад мъж със средно образование на възраст до 30 години, натрупал дългове вследствие на изтеглени потребителски и бързи кредити, с които цели да подобри стандарта си на живот. Тези клиенти обикновено имат сезонна работа и не успяват добре да преценят финансовите си възможности.

„Апелираме към младите хора да вземат информирани решения за ползването на финансови продукти и добре да преценят възможностите си. Попадайки веднъж в графата „длъжник“ още в млада възраст

затруднението на по-късен етап е неминуемо

Това може да се отрази негативно върху възможностите на тези хора да изтеглят кредити за по-съществени нужди на по-късен етап от живота им“, коментира още Райна Миткова.

От сектора отчитат, че повече мъже теглят потребителски кредити и бързи кредити в сравнение с жените, като съотношението е 60% на 40%. При ипотечните кредити разликата е още по-голяма – 70% към 30%. При кредитните карти процентите са 61% на 39% в полза на мъжете.