Eскалацията на кипърската криза не доведе до ефект на зараза в региона. Риск обаче това да се случи е имало, според Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк.

Той обясни, че някои инвеститори гледат на региона като на едно цяло и когато има лоша новина за страна като Гърция или Кипър, то тези инвеститори автоматично прехвърлят негативните си сантименти и към България.

"Опасенията бяха, че това може да прекъсне процеса по редуциране на външната задлъжнялост на банковия сектор и така да се попречи на нормализирането на лихвите в България", каза Павлов.

Той признава, че има известно забавяне на процеса през първите три месеца на годината. То се вижда по скоростта, с която средноголемите и по-малки банки редуцират лихвите по депозитите.

При по-големите банки лихвите вече са редуцирани до нива, под които процесът на редукция изглежда изчерпан, посочи Павлов. При по-малките банки обаче процесът все още тече.

Разликата в лихвите между водещите банки и тези, които са средни и по-малки, по отношение на лихвите по депозитите в средата на 2012 година е била 200 базисни точки. Девет месеца по-късно тя спада до 120 - 130 базисни точки, каза главният икономист на УниКредит Булбанк.

Въпреки, че промените в Кипър и Словения не доведоха до обръщане на капиталовите потоци, банковият сектор продължи да редуцира задлъжнялостта, а лихвите продължават да спадат, има и лоша новина за българските банки, според Кристофор Павлов. Тя е, че банковият сектор остава под стрес заради високото ниво на несъбираемите кредити.

Негативно влияние оказват още бавната скорост, с която протича процеса по редуциране на финансовата задлъжнялост на корпоративния сектор, както и бавната скорост на възстановяване на икономиката.

Лошите и несъбираеми кредити продължават да тревожат системата заради бавната скорост, с която се процедира с тях, обясни Павлов.

Необходимо е ускоряване на процесите по финансово преструктуриране на компаниите и това е действие, което правителството би могло да насърчи. Не става дума обаче за действие, което да обслужва интереса на банките.

Скоростта на този процес означава че всичките тези активи, които стоят в момента неизползвани - производствени мощности, работна ръка - ще се върнат обратно в производството, обясни Павлов.

Според него в момента България се нуждае от повече инвестиции в инфраструктура. Това е нещо, което е възможно да се реализира, тъй като лесно може да се изгради консенсус вътре в страната.

Освен това, това е мярка, която ще получи подкрепа вън от страната и финансовите пазари няма да погледнат на това действие като на промяна във фискалната политика на държавата, която да ги накара да искат по-високи лихви за покупките на български облигации например.

Според Кристофор Павлов България може да продължи да получава 5.4 млрд. евро от фондовете на Европейския съюз в следващия 7-годишен програмен период на финансиране. Има и потенциал за привличане и на допълнителни 2 млрд. евро до 2020 година.

На фона на средствата, постъпили в предходния програмен период, в размер на над 700 млн. евро, това представлява значително увеличение. Основни негови източници ще бъдат Европейската инвестиционна банка и Световната банка.

С тези 2 млрд. евро в повече би могъл да се захрани по-бърз растеж на българската икономика, който според Европейската банка за възстановяване и развитие ще бъде в рамките на 1% през 2013 година.

Павлов не се ангажира със собствена прогноза в цифри, но предположи, че хоризонтът на потенциалното ускорение на ръста на българската икономика благодарение на средствата от европейските фондове е около 2%.