Ползването на кредитни продукти изискват финансова дисциплина, планиране на доходите и разходите по начин, който да осигурява редовно погасяване на вноските и в същото време нормален живот на кредитополучателя.

В тази посока проучване на финансов портал Moitepari.bg сред 1144 потребители показва обнадеждаващи резултати сочещи добра финансова култура в това направление.

На въпрос за допуснати закъснения на плащания по кредит 56% от анкетираните посочват, че нямат такива. 19% е делът на допусналите закъснение до 1 месец, което на практика означава, че дадените кредити все още се класифицират като редовни. С проблемни кредити (със закъснения 2 и повече месеца) са 15% от запитаните.

Един от най-важните аспекти на финансовото планиране е управлението на свободните средства (инвестиции, спестявания, формиране на „авариен” фонд, подсигуряване на годините в пенсия).

Проучването показва, че анкетираните предимно не обръщат внимание на управлението на парите си по този начин. Те най-често спестяват за непредвидени разходи (фонд „Авариен”). 40% от запитаните дават такъв отговор. Тази нагласа е обяснима поради факт, който е добре известен, а именно несигурността за бъдещия ден и опасенията за бъдещото финансово състояние.

Най-малък е процентът от анкетираните, които имат спестявания за първоначална вноска за жилище (7%). 57% от анкетираните заявяват, че нямат такава.

51% от анкетираните ползват потребителски кредит. На въпрос какъв е размерът на потребителския кредит, който ползват, 9% от анкетираните отговарят, че той е в границите от 10 000 до 20 000 лв., а 7% посочват границата 5 000 – 10 000. Същият процент посочват диапазона 20 000 – 50 000 лв.

Прави впечатление, че ползващите кредити до 5 000 лв. са толкова, колкото и ползващите по-големи суми. До 5 000 лв. са посочили 25% от анкетираните, а по-големи от тази сума – 26%.

В отговор на въпроса за размера на разходите им по кредитни карти, 52% всъщност посочват, че не ползват и не притежават такъв продукт.

Още по-голям е процентът на неползващите бързи кредити. На въпрос какви са разходите им по бързи кредити, 77% посочват, че нямат такива разходи, тъй като не ползват такъв продукт.

Заделяне на средства при пенсиониране е следващото направление, което не е приоритет за анкетираните. Едва 18% от тях спестяват допълнително (доброволно) за времето, когато няма да са трудово активни.

Все още липсва културата да се мисли за времето, когато разполагаемият доход няма да е същият както в активните трудови години.

50% от анкетираните не спестяват за по-добра пенсия. Всеки четвърти анкетиран (26%) е дал отрицателен отговор на въпроса дали знае в кой пенсионен фонд е задължително осигурен.

Като възможности за спестяване анкетираните използват най-популярните алтернативи – депозити (35% от анкетираните), допълнително доброволно пенсионно осигуряване (19%), спестовен влог (18%) и инвестиция в имот (17%).33% от българите нямат никакви спестявания, на които да разчитат в случай на нужда.

На фона на тези данни цели 20% от анкетираните казват, че разполагат със спестявания, които биха покрили основните им нужди за 10 и повече месеца напред във времето. Почти 50% нямат конкретен план колко често, по колко и къде да спестяват, сочи проучването.

Макар средствата в домакинствата понякога да са ограничени, те разработват бюджет, с който да управляват разходите си. Въпреки, че този бюджет обикновено съществува в неписмена форма, трябва все пак да се даде положителна оценка, че разчети в домакинството се правят. Така постъпват 46% от анкетираните запитани за наличието на личен и/или семеен бюджет.

Липсата на финансово планиране под тази форма демонстрират 31% от анкетираните. На писмени разчети разчитат 15% от анкетираните.

Желание за повишаване на знанията

Най-голям интерес анкетираните проявяват към повишаване на образоваността по отношение на това на какво да се обръща внимание при подписване на договор с банка или друга финансова институция. Такава нужда изпитват 65% от анкетираните.

Други проблемни области, в които анкетираните считат, че трябва да се повиши информираността са:

- Какви са законовите ми права като потребител и какво да правя, когато смятам, че те са нарушени? 61% от анкетираните биха желали тази тема да бъде включена в обучение по финансово планиране;

- Какво да правя, за да не затъвам в дългове, когато ползвам кредити? 55% от анкетираните желаят тази тема също да бъде част от обучение по финансово планиране;

- От къде да почерпя и как да интерпретирам информацията за подходящите за мен финансови продукти и услуги? Как да различавам рекламата от обективната информация? За 53% това би било сред най-интересните теми при едно обучение по финансово планиране.

За да получат необходимата информация, който представлява интерес по въпроси свързани с финансовото планиране, анкетираните предпочитат 3 ясно оформени източника:

- Интернет – 33% от анкетираните;

- Съвети от консултанти, занимаващи се с тези услуги – 17%;

- Препоръка от независими финансови консултанти или брокери – 15%.

Анализираните данни сочат, че финансовото планиране е в своя стадий на възникване. Засега повече внимание се обръща на кредитите и управлението на разходите.

Въпроси свързани с планирането на инвестиции и спестявания, разработването на семеен бюджет, търсене на алтернативи за по-добър доход за годините в пенсия, подсигуряване на живота и здравето със застраховка и др. остават на по-заден план. На тези моменти все още не се обръща достатъчно внимание, а някои от тях дори не присъстват като компонент в ежедневието на анкетираните.

Резултатите от анкетата са показателни, че е налице нужда от популяризиране на финансовото планиране като начин на мислене и приложението му в личния живот на всеки човек. Това предразполага много работа в тази посока, но пък тя е залог за по-добро финансово състояние и по-добър стандарт на живот на всеки от нас.