Делът на българските домакинства, взели кредит е намалял с една трета за 4 г. Броят на теглилите заем през 2013 г., е 22,8% срещу 33,8% за 2009 г., пише в доклад на Института за икономически изследвания при БАН.

По-малкият брой длъжници през миналата година обаче обслужва почти идентичен обем задължения от малко над 18 млрд. лв. Относителният дял на „лошите” кредити е 18-19% срещу 5-6% през 2009 г.

Около 30% от проблемните кредити са на софиянци, 

а останалите областни градове са с дял от 42%, се казва още в доклада. След 2009 г. вземането на заеми спада в столицата и нараства в провинцията. Всеки четвърти проблемен кредит е на жител на малък град.

Изследване, направено от академията, констатира силно негативните нагласи на българите към тегленето на заем. 75,9% от всички анкетирани определят условията за отпускане на кредити от страна на банките като прекалено тежки. За почти 4-ма от 5-има анкетирани лихвите и разходите по обслужването на заема са прекалено високи. Трима от 4-ма интервюирани

одобряват държавна намеса и контрола 

в политиката на кредитиране на банките. Две трети от анкетираните намират процедурите по отпускане и изплащането на кредити като изцяло непрозрачни, а също считат, че не се дава коректна информация, касаеща кредитните продукти.

Според доклада има тенденция към увеличаване на закъсненията при обслужването на заемите в сравнение с времето преди кризата. Най-силно това се проявява при жилищните кредити. При тях допълнителен негатив са сривът в цените и стагнацията на пазара на недвижимите имоти.

От БАН смятат, че

е отминала опасността от масовизация на кредитното 

свръхзадлъжняване на българите.

В доклада се констатира още ниската финансова култура у нас. Повишените консуматорски нагласи на населението са на фона на ниски доходи и ясно изразен принудителен характер на тегленето на заеми, главно за покриване на нужди от първа необходимост.