Възстановява ли се българинът от голямата финансова криза или задлъжнява все повече на банки и други финансови институции? Всъщност оказва се, че ако 2007 – 2008 г. процентът на необслужвани кредити в банките варира между 3,5 и 5,5%, то днес е много по-висок. Тревожно е, че домакинствата в България все по-дълбоко затъват в бездната на високорисковото кредитиране на небанкови институции, които намериха пазар в лицето на обедняващите български семейства.

Въпреки че дебатите около внесения в средата на февруари миналата година проект на Закон за защита при свръхзадлъжнялост на физическите лица удариха на камък, експертите са единодушни, че от този акт има смисъл, и дори в известна степен е закъснял.

„Законопроектът ще бъде разгледан в следващите заседания на Комисията по правни въпроси”, обеща преди година един от вносителите и член на правната комисия Лъчезар Никифоров от АБВ. Година по-късно от Асоциацията за финансова коректност излизат с нови предложения за закон, който да защити физическите лица при несъстоятелност.

На среща в КНСБ представители на Съюзът на икономистите в България, Асоциацията за финансова коректност, Българския финансов форум и омбудсманът на България изложиха своите мнения „за” и „против” елементите и на двата законопроекта.

Един от основните сегменти на новия законопроект е незабавно опрощаване на дълговете на добросъвестни длъжници, заяви Николай Островски от Асоциацията за финансова коректност. Предвижда се план за оздравяване, така че кредиторите да получат процент от дължимата сума.

Тук веднага се възцари дебат що е то „добросъвестен” платец. Точна дефиниция не беше дадена.

Омбудсманът Мая Манолова от своя страна постави 13 въпроса, преди да бъде изписан текста на новия закон. Кога едно физическо лице е станало неплатежоспособно и предвижда ли се минимална финансова граница на задълженията, които то не може да погаси. В международен аспект има голяма разлика в дефиницията „невъзможност за плащане”, посочи тя. Според Манолова е важно да бъдат разписани ясни правила кога един длъжник е добросъвестен и кога едно лице умишлено се поставя в състояние на неплатежоспособност и кога имитира такава ситуация. Тя предложи и въвеждането на минимален праг на задължението , което не може да бъде погасено, (АБВ предлага праг от 5000 лв.). Има държави, в които се определя и максимум, тоест над какви максимални граници един длъжник не може да се ползва от плюсовете на едно такова производство на гражданска несъстоятелност, което според Манолова защитава неговите кредитори.

Омбудсманът неколкократно подчерта, че най-важното е да бъде постигнат баланс между гражданите, които не могат да покрият задълженията си и интересите на кредиторите. Тя поиска по-точна дефиниция на термините „разточителство, основателно безпокойство, временни затруднения, невнимание, разумно очаквани доходи”, използвани в законопроекта на АБВ. „Термините са атрактивни, но в закона би следвало да бъдат детайлно разписани, за да може той да бъде прилаган точно от всички”, категорична беше тя. Според нея липсва и експертна оценка за въздействието на подобен закон върху финансовия живот в България, което според бившия депутат ще бъде основна пречка законът да мине в парламента.

На въпроса при какви обстоятелства ще бъдат опрощавани дълговете Никифоров посочи две основни условия. Първо активите и пасивите на длъжника да показват, че чрез осребряване на имуществото и очакваните доходи в следващите 3 години е невъзможно да бъдат погасени задълженията и второ, длъжникът да е „добросъвестен”.

Не толкова категорично одобрение на идеята даде вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов. Според него трябва да се нарисува точна картина на задлъжнялостта в България, трябва да се определят и социалните последици за един длъжник. Той подчерта, че не бива да се забравя действителността в страната ни, в която голяма част от несъстоятелността на гражданите произлиза от неизплащането на трудовите възнаграждения и прекалено ниския доход.

От своя страна финансистът Георги Атанасов напомни, че когато защитаваме физически лица, не бива да забравяме, че физически лица стоят и зад банковите институции.

Експертите наблегнаха и на проблема с предоставянето на кредити от банките, които не правят достатъчно подробен и качествен рисков профил на клиента.

Десислав Данов от екипа на Българския финансов форум засегна и друга практика – по силата на европейското законодателство българските гражданите могат да обявят фалит в друга държава. „Разликата между доброто българско и доброто международно законодателство е един самолетен билет. Отидете до Видин да видите видинчанин”, заяви той.

Според президента на КНСБ Пламен Димитров проблемът с нарастващия брой граждани, които се сблъскват с монополите и банките и остават на улицата без никаква перспектива става все по-тревожен.

„Моделът на финансовия капитализъм, който доведе света до огромна финансова криза не е радикално ревизиран. Той е основната причина за огромната задлъжнялост на българските домакинства, расте процентът на необслужваните кредити, защото неолибералният модел подценява дохода за сметка на кредитите. Продължава да се налага философията, че ние трябва да си развиваме на базата на кредита, а не на увеличението на дохода и труда”, категоричен беше Димитров.