Теглим по 180 хил. лв. кредит за имот, изплащаме го 25 години

Средният размер на новоотпуснатите кредити, обезпечени с жилищен недвижим имот, устойчиво се повишава – от 156 хил. лв. средно за 2022 г. до 180 хил. лв. през третото тримесечие на 2023 г. под влияние на поскъпването на жилищните имоти. Дълговата тежест през 2022 г. се разпределя за срок средно от 24.2 години, докато през третото тримесечие на 2023 г. среднопретегленият матуритет на отпуснатите в рамките на периода кредити се увеличава до 25 години. По-дългият матуритет повишава вероятността от проявите на лихвен риск и загуби от неизпълнение. Това се казва в анализ на БНБ в тримесечното издание „Банките в България“.

Според него съвкупността от кредити, отпуснати във високите интервали на показателя за платежоспособност, увеличаващите се, макар и плавно, матуритети и нарастващият среден размер на новоотпуснатите ипотечни кредити, се разглеждат като потенциални зони на повишена уязвимост. С оглед на това банките следва да възприемат консервативен подход при кредитната си дейност, като при отпускането на този вид кредити, наред с подходящата обезпеченост, следва да оценяват също и кредитоспобността и платежоспособността на длъжника по отношение на искания кредит и другите му задължения при настоящите условия и при евентуални техни неблагоприятни изменения за срока на договора, посочват от БНБ. За формирания портфейл от кредити, обезпечени с имот, проследяването на кредитното качество трябва да обхваща своевременното признаване на необслужваните кредити и на кредитите със значително увеличение на кредитния риск след първоначалното признаване, но без кредитна обезценка (фаза 2 съгласно МСФО 9), а нивото на разходите за обезценка следва да бъде адекватно на икономическия и финансов цикъл.

Кредитополучателите от своя страна при преценка на поеманата дългова тежест следва да са запознати, че рисковете в развитието на икономическата среда могат да доведат до повишаване на вноските по обслужване на кредита в рамките на продължителния период, в който предстои да изплащат дълга, съветват от банката.
 
С най-голям относителен дял (около 70%) от новоотпуснатите кредити, обезпечени с жилищен недвижим имот, са кредитите с показател LTV-O до 80%. При този показател се счита, че при сценарий на по-съществен спад на жилищните цени потенциалните загуби при неизпълнение са в значителна степен ограничени. В допълнение, делът на новоотпуснатите кредити, чийто показател LTV-O надхвърля 100%, т.е. при които номиналният размер на кредита надхвърля пазарната стойност на обезпечението, е незначителен. През 2023 г. съотношението „размер на кредита към разполагаем доход“ се запазва малко под средното за предходната календарна година, от което
се предполага, че растежът на доходите компенсира увеличението на средния размер на кредитите, дължащо се на поскъпването на жилищните недвижими имоти. Средно за трите тримесечни периода през 2023 г. нововъзникналото задължение надхвърля годишния разполагаем доход на кредитополучателите 5.17 пъти (спрямо 5.25
пъти през 2022 г.).
 

Показателите за платежоспособност DSTI-O и LSTI-O илюстрират какъв процент от разполагаемия доход на кредитополучателя е необходим за покриване на годишните вноски по общите му кредитни задължения – DSTI-O, и съответно – по кредита, обезпечен с ипотекирания жилищен имот – LSTI-O. Високите нива на показателите се свързват с повишение на вероятността от неизпълнение. Данните показват, че през 2023 г. кредитополучателите са заделяли средно 28.0% от годишния си разполагаем доход за обслужване на новопоетите кредити, обезпечени с ЖНИ, в сравнение с 28.3% през 2022 г. Макар че динамиката на показателите не дава индикации за разхлабване на стандартите на кредитиране, предвид тежестта на задълженията и характерния за този сегмент дълъг матуритет е необходимо както банките, така и кредитополучателите при вземане на кредитните решения внимателно да претеглят потенциалните рискове. Към настоящия момент такива рискове са свързани с вероятността от влошаване на макроикономическата конюнктура и преноса на по-високите лихви вследствие на провежданата рестриктивна парична политика от страна на ЕЦБ, пише още в анализа.
 
Според банката през следващите месеци се очаква глобалното затягане на монетарните условия да започне да се пренася по-бързо върху лихвените проценти в страната, с което да повлияе за понижение на темповете на кредитен растеж. Въздействие в тази посока се очаква да окаже и започналият процес на увеличение на задължителните минимални резерви, който БНБ предприе от средата на 2023 г. Очакваното забавяне на кредитния растеж би ограничило акумулирането на кредитен риск в банковата система.

БНБ: Способността за обслужване на задълженията може да отслабне

През третото тримесечие на 2023 г. обемът на необслужваните експозиции слабо нарасна, като се наблюдаваха разнопосочни изменения в отделните сегменти на кредитния портфейл (увеличение на необслужваните кредити за домакинства и отписвания в сектора на нефинансовите предприятия). Делът на кредитите във фаза 2 по МСФО 9 се запазва на относително високи равнища с оглед на вероятността от материализация на кредитния риск в краткосрочен план. Предвид колебанията на цените на суровините, рисковете от забавяне във външното търсене и очакваното повишение на лихвените проценти по кредитите, способността за обслужване на задълженията може да отслабне, което да доведе до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки.

Засега затягането на паричната политика в еврозоната се пренася сравнително бавно върху лихвените равнища в България, допълват от БНБ. Според тях високата ликвидност в банковата система обуславя слабата реакция на лихвените проценти по депозитите към процесите в глобалния лихвен цикъл, като при кредитите за домакинства също не се наблюдава съществено нарастване на лихвените проценти. Повишение е налице главно при лихвените нива по кредитите за нефинансови предприятия, което отразява динамиката на референтните индекси на междубанковия пазар в еврозоната, широко използвани при ценообразуването на експозициите към корпоративния сектор.

Под влияние на затягането на лихвените условия и по-умереното търсене на оборотно финансиране темповете на кредитен растеж в сектора на нефинансовите предприятия постепенно се забавят. Същевременно кредитната активност в сектора на домакинствата се запазва висока, особено в сегмента на жилищните кредити, като засиленото им предлагане от страна на кредитните институции създава условия за допълнително кредитно търсене и акумулиране на кредитен риск.

Нарастването на кредитните обеми оказва положителен ефект върху лихвените приходи и нетния лихвен доход на банковия сектор. Тази динамика е в основата на продължаващото повишение на показателите за доходността на кредитните институции, наред с по-ниските разходи за обезценки.
 
Според данните в анализа към 30 септември 2023 г. печалбата на банковата система възлиза на 2.7 млрд. лв., с 1.2 млрд. лв. (81.6%) повече спрямо отчетената за деветте месеца на 2022 г., като растежът е формиран главно от увеличението на нетния лихвен доход. Нарастват също  другите нетни доходи и нетният доход от такси и комисиони, докато нетният доход от финансови инструменти намаля.
Спрямо 30 септември 2022 г. нетният лихвен доход се увеличава с 1.3 млрд. лв. (56.1%) до 3.6 млрд. лв., а делът му в структурата на нетния оперативен доход се повишава от 59.5% до 68.4%. За същия период приходите от лихви се увеличават с 1.8 млрд. лв. (70.1%) до 4.3 млрд. лв. Нетният доход от такси и комисиони спрямо 30 септември 2022 г. се повишава с 36 млн. лв. (3.3%) до 1.1 млрд. лв.

 За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg