Едва 13.5% от работодателите смятат, че минималните осигурителни прагове имат негативно влияние върху заетостта. На същото мнение са и 9% от служителите.
Това са част от резултатите от национално представително изследване, използвани в анализа на социалното министерство.
Документът не е публичен, въпреки че е възложен на ведомството заедно с националната програма за реформи и е финансиран от държавния бюджет.
Още преди 2 г. Еврокомисията поиска да се преосмисли използването на праговете за изсветляване на икономиката, тъй като в кризата са имали "нежелани странични ефекти". В някои сектори праговете вече са почти на нивото на средната заплата.
Според пилотно изследване в три региона с най-слабо икономическо развитие и най-висока безработица - Северозападен, Северен Централен и Североизточен, повишението на праговете оказва негативен ефект върху заетостта в търговията, хотелиерството и ресторантьорството от 2009 г. насам. За строителството обаче се признава за дърпане назад само през критичната 2009 г.
От Българската стопанска камара призоваха членовете си да настояват при преговорите за 2015 г. за замразяване на праговете и дори за намаление в секторите, в които има сериозни икономически предизвикателства.
Според бизнеса праговете влияят зле върху заетостта, а увеличението им притиска правителството да увеличава минималната работна заплата.
"Противно на лансираната в публичното пространство теза на експерти, че съществуването на МОД има негативен ефект върху нискоквалифицираните наети лица, изследването показва, че тъкмо праговете са инструментът, който защитава правата на хората, полагащи нискоквалифициран труд", пише в документа на социалното ведомство.