В Кодекса на труда е установена принципна забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение. Същността на този принцип се състои в недопустимостта нито една от страните по правоотношението да изменя по своя воля – едностранно, без съгласието на другата страна, който и да е от елементите на съдържанието на правоотношението.
За възможностите за изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие след промените на трудовото законодателство в България след 1 август 2022г., разяснение предоставя експертът по трудово право д-р Тодор Капитанов.
Работодателят информира веднага, ако има промяна в трудовия ни договор
С промените на Кодекса на труда от 1 август 2022г., трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Когато трудовият договор е срочен и/или за работа на непълно работно време, работникът или служителят има право писмено да предложи на работодателя изменението му в трудов договор за неопределено време и/или за работа на пълно работно време. Когато е уговорен срок за изпитване, работникът или служителят може да предлага изменение на трудовото правоотношение след изтичането на срока за изпитване.
![istock](http://m.netinfo.bg/media/images/41011/41011477/orig-orig-dogovor.jpg)
Важно е да се уточни, че когато работодателят откаже изменение на това трудово правоотношение, той е длъжен в срок до един месец да предостави на работника или служителя мотивиран писмен отговор, освен ако предложението е направено повече от два пъти за период от една година.
Кое е задължително и какво може да се договаря в трудовия договор
В закона са посочени изключенията, при които едностранното изменение е допустимо, са установени в закона. Работодателят може, при определени условия едностранно да измени мястото и характера на работата. При производствена необходимост, както и при престой, той може да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава. Другата работа, възложена от работодателя, трябва да съответства на квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя.
![istock](http://m.netinfo.bg/media/images/50145/50145321/orig-orig-shef.jpg)
Когато промяната се налага поради наличие на непреодолими причини, работодателят може да възложи на работника или служителя без негово съгласие работа от друг характер, макар и да не съответства на неговата квалификация.
Изключение, при което извършената от работодателя промяна не се смята за изменение на трудовото правоотношение, поради незначителност на промяната, е когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие. Работодателят променя работното място (работното помещение, сградата и др.), но определеното в трудовия договор място на работа, длъжност и размер на основната заплата на работника или служителя не се променят.
Работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя.
Справка:
чл. 119 и чл. 120 от Кодекса на труда
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg
Коментари
0