Българското правителство обяви 15 спешни мерки за борба срещу насилието и агресията, като българското общество припозна необходимостта от ограничение на разпространението на всякакви форми на насилие и агресия.
В същото време нарастващите случи на насилие и на работното място предполага да бъдат предложени и мерки за ограничението на подобен вид агресия. Какви са законовите форми за това, подробно разяснява д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.
В международен план отговор на този въпрос е даден ясно и категорично чрез приемането на Конвенция №190 на Международната организация на труда (МОТ) за премахване на насилието и тормоза в областта на труда. Към днешна дата България е една от страните, които все още не са ратифицирали тази Конвенция и нейните разпоредби не са включени в нашето законодателство.
Кои нарушения на правата на работещите се наказват със затвор
Конвенция 190 на МОТ е приета още през 2019 г. Припомням, че българският Кодекс на труда не съдържа определения на понятията „тормоз“ и „насилие“ на работното място, включително и на база пол, както и мерки, насочени към предотвратяването им. Тази законова реалност може да се промени, ако България ратифицира Конвенция № 190. Това е изключително важна стъпка в борбата с насилието в сферата на трудовите правоотношения.
Неслучайно синдикатите настоятелно предлагат на правителството да инициира законодателна инициатива за това, защото Конвенцията създава ново трудово право – правото на всеки човек на работното място без насилие и тормоз, включително насилие и тормоз, основани на пола.
В Българското трудово законодателство, включително в други закони извън Кодекса на труда, които регулират конституционното право на труд, такова право не е уредено. Подобно право не е било предмет на обсъждане и договаряне на негови параметри и в условия за реализация в колективни трудови договори.
Според Преамбюла на Конвенцията това право обезпечава взаимното уважение и човешкото достойнство. А това е и задача, която е в пълно съответствие с върховния принцип от Преамбюла на Конституцията на Република България за правата на личността, нейното достойнство и сигурност.
С какви проблеми се сблъскват работещите българи в чужбина
Конвенцията въвежда определения на понятията „насилие и тормоз в света на труда“ и „насилие и тормоз, основани на пола“. В кодекса на труда в България не съдържа задължения за работодателя или други лица да се въздържат, да не предприемат действия, които представляват „тормоз“ и „насилие“ по силата на определението на Конвенция № 190 МОТ. Няма подобни текстове и в Закона за държавния служител, както и в други закони, които регулират конституционното право на труд.
В Закона за защита от дискриминация има определение само за „тормоз“, но то се различава от определението в Конвенция №190 предвид на това, че в този закон тормозът (вкл. и този, основан на пола) е уреден от гледна точка създаване на неравенство или неравнопоставеност. Докато в самата Конвенцията той е свързан с друга специална цел, а именно причиняването на физическа, психологическа, сексуална или икономическа вреда.
В Конвенцията са обосновани редица съществени последици, свързани с тормоза и насилието. На първо място е отрицателно въздействие върху качеството на публичните и частните услуги и могат да попречат на хората, особено жените, да навлязат на пазара на труда, да останат в работната сила и да се развиват професионално. Също така е обърнато внимание на неблагоприятно влияние върху психологическото състояние, физическото и сексуалното здраве на хората, чувството им за достойнство, семейната и социалната им среда.
Важно е да се отбележи, че конвенцията има всеобхватно приложение - за всички сектори, което означава държавни, публични и частни, както във формалната, така и в неформалната икономика, независимо дали в градските или селските райони. Тя обхваща ситуации, свързани с насилие и тормоз както на работното място, включително на обществени места и в частни помещения, когато те са място на работа, така и на места, където служителят получава заплата, ползва почивка за отдих или прием на храна, или използва санитарни помещения и съблекални. Прилага се и по време на командировки, пътувания, обучение, събития или социални дейности, в процеса на комуникации, свързани с работата, включително тези, предоставени от информационните и комуникационните технологии, в жилищни помещения, предоставени от работодателя, както и когато пътуваме до и от работа.
За България е от изключително важно значение Конвенция 190 на МОТ да бъде ратифициран в най-кратки срокове.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg
Коментари
1