20,1% от възрастните хора у нас (от 65 години нагоре) или всеки пети живее в жилище с твърде много стаи.

11,5% от българите обитават рядко населени домове, т.е. жилището е твърде голямо от гледна точка на излишък от стаи, по-конкретно спални, за нуждите на домакинството, което живее в него. Това показват данните на Евростат за 2018 г.

В същото време близо половината от хората на възраст от 65 години нагоре (46,9%) в ЕС са живели в твърде големи жилища през 2018 г. Това важи за мнозинството възрастни хора в Ирландия (92,8%), Кипър (87,4%) и Малта (86,7%), а относително по-малко възрастни са обитавали жилища с твърде много стаи в Румъния (12%), Латвия (13,3%), Хърватия (16,9%) и Полша (17,8%).

41,6% от българите са живели в пренаселени жилища през 2018 г., като делът им е значително над средното равнище в ЕС от 17,1%, макар че леко намалява спрямо година по-рано, когато е бил 41,9%.
 
Смята се, че човек живее в пренаселено жилище, ако домакинството не разполага поне с една стая за домакинството, или една стая за двойка в домакинството, една стая за всеки човек от 18 години нагоре, една стая за двама души от същия пол на възраст между 12 и 17 години или една стая за две деца под 12-годишна възраст.
 

istock
istock

Делът на младите хора у нас изпреварва значително този на възрастните, живеещи в пренаселени домакинства. 61,8% от децата под 18 години в България обитават жилища с твърде малко стаи, докато същото важи за 44,4% от хората на възраст между 18 и 64 години.
 
Пренаселените домакинства може да се чувстват още по-малки, ако децата играят в същата стая, в която родителите опитват да работят от разстояние по време на блокадата заради коронавируса, отбелязва Евростат.

Освен това пренаселената среда създава по-голям риск за разпространение на вируса, допълва европейската статистика.
 
От друга страна, стоенето сам вкъщи дни наред също създава предизвикателства. В ЕС над една трета от хората (33%) са живели в рядко населени жилища през 2018 г.

Сред страните членки на ЕС почти половината от жителите на Румъния (46,3%) живеят в пренаселени домакинства. Следват Латвия с 43,4%, България с 41,6%, Хърватия с 39,3% и Полша с 39,2%.

Второ жилище имат 10% от семействата у нас

Спрямо 2017 г. делът на хората, живеещи в пренаселени жилища, леко е намалял в тези страни с изключение на Латвия, където е нараснал с 1,5 процентни пункта. Полша е регистрирала най-голям спад от 1,3 процентни пункта.
 
На обратния полюс най-нисък дял на пренаселените домакинства е регистриран в Кипър с 2,5%, Ирландия с 2,7%, Малта с 3,4% и Холандия с 4,1%.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg