По повод обявяването на фонда Светослав Стойков, съосновател на Институт Кръгова Икономика (ИКИ)у обяснява пред Климатека, ще върши ли реално работа този инструмент.
Структурен инструмент или временен проект?
Дългоочакваното стартиране на Националния фонд за декарбонизация е сред малкото позитивни новини в сферата на енергийната ефективност у нас напоследък. Основният въпрос е дали фондът ще се превърне в постоянен структурен инструмент или ще остане проектен. Засега има редица неясноти как точно ще функционира и кои механизми, инструменти и продукти ще се развият в потенциал.
В близките години той вероятно ще се превърне в основния канал за публично-частно финансиране на сградното обновяване, както на многофамилни, така и на еднофамилни сгради. Разбира се, няма гаранция, че това ще се случи, както и доколко ефективно ще функционира, смята експертът.
Нова програма за саниране: 2,5 млрд. лева за енергийна ефективност до 2029 г.
По думите му фондът ще има нужда от изграждане на сериозен кадрови и финансов капацитет, както и от активна роля в пазара. Ако този механизъм успее да привлече международните финансови институции в мащаб, то обемът му може да надмине дори тези на досегашните национални програми.
Тук научните принципи за това как функционират сградите срещат реалните нужди на хората в домовете им. Ако фондът се позиционира умно, ще има шанс да внесе ред в сегашния хаос от процедури и критерии и би направило обновяването по-достъпно.
Как Фондът може да повлияе на пазара
С натрупване на проекти и статистика ще видим и промяна в самото поведение на пазара. Фондът може да започне да действа като катализатор за стандартизиране на техническите решения. Например с готови пакети в няколко направления: за обновяване стъпка по стъпка, за дълбоко обновяване, за възобновяеми енергийни източници, за устойчиво отопление, за адаптация на жилищния фонд към климатичните промени, и т.н.
В по-амбициозния сценарий фондът ще започне да работи и с по-рискови сегменти:
● енергийно бедни домакинства;
● отдалечени селски райони;
● сгради с комплексни конструктивни проблеми.
Може да има развитие и на нови финансови продукти, включително гаранции, смесено финансиране, нисколихвени кредити, както и създаване на национални стандарти за качество на обновяването.
Ако тази еволюция се случи, ще говорим за институция, която не просто изпълнява проекти, а променя правилата на играта в българската енергийна политика. Дали обаче това ще се случи на практика?
istock
С обявяването на фонда, еднофамилните къщи за пръв път получават ясно дефинирана роля в националната политика за обновяване – нещо, което липсваше в предишните програми. Обявената схема предвижда ваучери от 20 000 лв. за домакинство. Според премиера Росен Желязков, първоначалният заделения ресурс – от 100 млн. лв. е изчислен така, че да бъде достатъчен за обновяването на няколко хиляди еднофамилни къщи годишно, включително с възможност за инсталиране на соларни системи.
Дали 20 000 лв. са достатъчни за дълбоко обновяване на еднофамилни къщи?
В повечето случаи: категорично не.
Но също толкова и категорично да: тези 20 000 лв. могат да са първата стъпка за едно домакинство към обновяване на къщата им. Особено, ако са комбинирани с безлихвени кредити за сградно обновяване и с допълнителни помощи за енергийно бедните. И разбира се, ако мерките са технически обосновани за конкретните нужди на сградата и на домакинството, което я обитава.
Ако програмата е дългосрочна, управлявана системно и прозрачно, тя може да се превърне в показателен пример как целеви финансов инструмент променя реални навици в реални домове, а не само в стратегически документи, се казва в анализа.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase