Нивото на лошите кредити у нас не създава риск за банковата система. Причината е, че българските трезори са натрупали достатъчно капиталови буфери, за да се справят с просрочените заеми. Това съобщи вчера управителят на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров по време на конференция за банковата система в условията на криза.

„Информацията, че лошите кредити у нас достигат 19%, не отговаря на действителността”, заяви Искров. В четвъртък експерти пресметнаха тази стойност на база на паричната статистика на БНБ. Според Искров в тази цифра влизат и преструктурираните кредити, които не е задължително да са проблемни. Според шефа на БНБ заемите, които се определят като „лоши”, т.е. имат просрочия от над 90 дни, са около 12%.

Искров обясни още, че от размера на лошите кредити невинаги достатъчно точно може да се съди за състоянието на банковата система. „Винаги трябва да се има предвид доколко банките имат

допълнителни капиталови буфери

с които да посрещнат тези лоши кредити”, поясни управителят на централната ни банка. Според него в това отношение българските трезори са в добро състояние. „Независимо от нарастването на лошите кредити банките са в състояние да заделят достатъчно резерви срещу проблемните кредити, както и да поддържат капиталова адекватност много над изискванията на ЕС”, каза още Искров. Той припомни, че средната капиталова адекватност за банките в Европа е около 8%, а у нас минималното изискване е 12%. Капиталовата адекватност на трезорите у нас обаче значително надхвърляла тези нива и достигала 17%.

Управителят на БНБ обясни още, че не може да се посочи какъв обем на лошите кредити може да понесе банковата ни система. Причината е, че това изцяло зависи от буферите, натрупани в трезорите. Банкери наскоро прогнозираха, че банките могат

да понесат и до 25% лоши кредити

Иван Искров изрази съжалението си, че по време на финансовата криза рядко са се чували безпристрастни анализи, а експертите от икономическите ни университети са останали „необичайно тихи”. По думите му вместо професионалистите са започнали да се изказват „самозвани експерти и медийни герои”, които правели анализи на финансовата и икономическата обстановка у нас.

Според Искров проблемът е, че спекулативното говорене може да предизвика самоподхранващи се проблеми. „Не можем да говорим за криза и да очакваме, че потреблението ще расте”, обясни той. По думите му такава линия на поведение се спазва и в Европа. Искров даде за пример изказването на президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой, според което публичните сигнали често стават част от проблема, а не от решението.

Искров подчерта, че не са се сбъднали мрачните

прогнози за българската икономика

направени от чуждестранни и български експерти. Той даде за пример спекулациите относно валутния борд и подчерта, че той вече е доказал стабилността си по време на криза.

Още в края на миналата година Искров коментира, че е имало несъзнателни и целенасочени опити чрез черни прогнози да се разклати стабилността в региона. През 2008 г. се появиха твърдения, че 1 евро ще започне да се разменя за 6 лева, а списание Economist публикува статия, според която България и Румъния били най-застрашени от икономически сривове в Източна Европа.