Какви са особеностите на организация на отпуските на служителите намалена работоспособност от 50 и над 50%, какъв е размерът им и могат ли да се договорят допълнителни дни, отговаря Тодор Капитанов - създателят на www.mywork.bg.

Съгласно Кодекса на труда, работниците и служителите с трайно намалена работоспособност от 50 и над 50% имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

Тоест тези лица имат право на 6 дни повече от нормалния основен платен годишен отпуск установен в минимален размер от кодекса на труда на 20 работни дни заради това, че са с трайно намалена работоспособност.

Пожизнен ТЕЛК за повече инвалиди с трайни увреждания

Отпускът, на който имат право работници и служители с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, по съществото си е основен платен годишен отпуск и се ползва на специално предвидено за това правно основание (в 26 –те работни дни са включени и 20- те работни дни по чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда).

По-голям размер на този вид отпуска може да се уговори в колективния трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.

istock
istock

Предвиденият платен годишен отпуск, в размер не по-малко от 26 работни дни, се явява основен за работниците и служителите с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност и те имат право на него отделно и независимо от правото им на допълнителен платен годишен отпуск за ненормиран работен ден.

Според закона работодателят, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите, може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден, поради особения характер на работата.

Със своя заповед работодателят определя списъка на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден. Работниците и служителите, за длъжностите на които работодателят е установил ненормиран работен ден, при необходимост са длъжни след изтичането на работното време да изпълняват трудовите си задължения.

Не могат да откажат отпуск на служител, който не иска да се тества или ваксинира

Извършената от тях „в повече“ работа се компенсира с допълнителен отпуск, а когато необходимостта изисква да се работи в почивни и празнични дни – с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Минималният размер на допълнителния платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден е 5 работни дни, като по-голям размер може да се уговаря в колективен или индивидуален трудов договор.

Следователно, ако длъжността на лицето е включена в такъв списък, то ще има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер не по-малък от 5 работни дни, а в по-голям размер, ако това е уговорено в колективния или индивидуалния трудов договор.

В заключение следва да се има предвид, че предвиденият платен годишен отпуск, в размер не по-малко от 26 работни дни, се явява основен за работниците и служителите с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност и те имат право на него отделно и независимо от правото им на допълнителен платен годишен отпуск за ненормиран работен ден, установен в разпоредбите на Кодекса на труда.

Справка:

чл. 155-156 от Кодекса на труда

чл. 139а от Кодекса на труда

чл. 319 КТ чл. 7 от Кодекса на труда


За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg