В съвременното общество правата на работниците са от съществено значение. Едно от основните права на работника е правото на синдикално сдружаване, което му позволява да се организира с колегите си с цел защита на своите интереси и права.

Въпреки че това право се счита за основно и неделимо, то все още се сблъскваме със случаи на нарушаване на правото на синдикално сдружаване. За да проучим този проблем, експертът по трудов право д-р Тодор Капитанов разказва една история на работник в България, която онагледява проблемите на работещите, които искат да създадат или вече са част от синдикална организация.

Работникът, който преди време се обърна за съдействие към мен, ще нарека условно Петър. Той работи в една голяма фабрика в град Пловдив и винаги е бил активен в синдикалната дейност, защото счита, че синдикатът е най-добрият начин да се гарантират справедливи условия на труд и да се защитят правата на работниците.

Как се променя заплащането при намаляване на работното време

Проблемът за Петър започна, когато ръководството на фирмата му реши да внедри нови работни процедури, които биха намалили правата на работниците и да повишат техните работни натоварвания, но без адекватно възнаграждение. Решението за това се взема без да се консултира със синдикалните представители, които обикновено участват в процесите на взимане на решения във фабриката.

Петър и други активисти в синдиката стартират кампания за събиране на подписи сред работниците с цел да се променят новите правила и да се гарантира справедливост на работното място. Всичко изглежда добре, но върху Петър и други активисти започва да се оказва натиск от страна на работодателите и дори заплахи за загуба на работата.

Това е и моментът, в който Петър решава да се обърне към мен, за да получи правна защита и съвет. Той усещаше, че правата на работниците са сериозно нарушени, и искаше да се бори за тях.

Съгласно българското законодателство и международните конвенции, на които България е страна, работниците имат право да се сдружават с цел защита на своите икономически и социални интереси. Синдикатите имат законно право да се организират и да представляват интересите на своите членове пред работодателите и държавните институции.

istock
istock

В случая с Петър, правото му на синдикално сдружаване беше сериозно нарушено. Той беше заплашен със загуба на работата си, ако не се откаже от активистката си роля в синдикалната организация. Този вид нарушения на правата на работниците са недопустими и противоречат на основните принципи на свободното синдикално сдружаване.

Историята на Петър не е само негова история, тя е пример за проблема с нарушаването на правото на синдикално сдружаване в България. Този случай показва, че въпреки наличието на закони и международни договори за защита на правата на работниците, все още се сблъскваме със случаи на нарушения.

Работодатели изплатиха над 2.2 млн. лв. забавени заплати само за месец

За да се гарантира справедливост и равенство на работното място, е от съществено значение да се спазва правото на синдикално сдружаване. Този случай подчертава необходимостта от непрекъсната борба за правата на работниците и за зачитане на техните синдикални права, защото само чрез тях можем да постигнем икономическа и социална справедливост.

Подобни ситуации са причината на 28 юли 2023 г. Народното събрание на Република България да приеме важни промени в Наказателния кодекс, свързани със защитата на правата на работниците и служителите да се сдружават в синдикални организации и съюзи. Тези изменения, внесени в Раздел IX на Наказателния кодекса, представляват съществена стъпка към гарантиране на свободата и законната защита на синдикалните права на работниците в България.

Промяната в Наказателния кодекс на Република България представлява солидна правна основа за защита на правата на работниците и служителите да се сдружават в синдикални организации и съюзи. Тази промяна се състои от три алинеи, всяка от които цели да предотврати нарушенията срещу работниците, които се стремят да упражнят своите синдикални права.

Съгласно първата алинея, който чрез насилие, заплаха или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи свое право на синдикално сдружаване, като го принуди противно на убежденията или волята му да членува или да се откаже от членство в синдикална организация, или му попречи да създаде такава, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева. Тази разпоредба се стреми да предотврати и накаже всякакви прояви на насилие или заплахи, насочени срещу работниците, които се стремят да упражнят своите синдикални права. Тя гарантира, че никой няма да бъде принуден да се откаже от членство в синдикална организация или да прекрати създаването на такава, независимо от обстоятелствата.

istock
istock

Спрямо втората алинея, който чрез насилие, заплаха или по друг противозаконен начин пречи на някого да осъществи произтичащи от упражненото му право на синдикално сдружаване права, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до три хиляди лева. Тази разпоредба от своя страна насърчава активното упражняване на синдикални права и осигурява законовата защита на работниците, които се сблъскват с пречки и нарушения по пътя към участие в синдикалните организации.

Право на безплатно работно и униформено облекло

Накрая е уточнено, че ако деянието е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до пет години или с глоба до десет хиляди лева. Този последен параграф има за цел да подчертае сериозността на нарушенията и повторните нарушения на синдикалните права. Той засилва законовата защита на работниците, като налага по-строги наказания в случай на нарушение на правата на синдикалното сдружаване.

Тези изменения в Наказателния кодекс на Република България са ключови за гарантирането на свободата на синдикалното сдружаване и защитата на правата на работниците в страната. Те укрепват законната среда, в която всеки работник може да се сдружава и да упражнява своите синдикални права, без страх от репресии и нарушения. Този закон е израз на ангажимента на България към международните стандарти за защита на синдикалните права и създава основата за по-справедливо и равноправно общество, където гласът на работниците е чут и уважен.

Промените в Наказателния кодекс са не само законодателен акт, но и израз на волята на обществото и правителството да изграждат по-справедливо и равноправно общество, където гласът на работниците е чут и уважен.

Справка:

чл. 174б от Наказателния кодекс

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg