Права и задължения при работа на допълнителен договор

Кодексът на труда предоставя редица възможности и правила за сключване на допълнителни трудови договори, както с един и същ, така и с друг работодател.

Тези разпоредби са от съществено значение както за работодателите, така и за работниците и служителите. Какви са особеностите на нормите, които уреждат правата и задълженията в случай на допълнителни трудови ангажименти, разяснява д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.

Колко трябва да ни платят, ако сме дежурни или на разположение

Според закона, работникът или служителят има право да сключва трудови договори с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение. Това се нарича външно съвместителство и е позволено, освен ако не е уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси. Такова външно съвместителство може да бъде полезно за работниците, които търсят допълнителни доходи или желаят да развият своите умения в различни области.

От друга страна, законът също така позволява на работника или служителя да сключи втори трудов договор с работодателя, при когото вече работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Това се отнася до случаи, когато работникът или служителят има специфични умения или проекти, които не са част от основните му задължения, но са от интерес както за него, така и за работодателя.

istock

В закона няма ограничения за броя на допълнителните трудови договори, които работникът може да сключи. Тези договори могат да бъдат два, три, четири, пет и така нататък. Това предоставя гъвкавост на работниците да избират различни видове работа и да развиват своя потенциал в различни сфери.

Въпреки това, важно е да се има предвид, че има ограничения, свързани с продължителността на работното време, които са установени от закона. Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителна работа, без значение от броя на договорите, заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение, не може да бъде повече от определените лимити. Например, за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители максималната продължителност е 40 часа седмично, а за другите работници и служители - 48 часа седмично.

При изричното писмено съгласие на работниците и служителите на възраст над 18 години те могат да работят и повече от установените лимити за продължителност на работното време. Този механизъм за съгласие е предвиден, за да осигури гъвкавост и възможност за работниците да управляват своето работно време в съответствие с техните потребности и възможности.

Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка на работниците, установена по закон. А законът предвижда, че работещия има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Също така при петдневна работна седмица служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

Справка:

чл.110, чл. 111, чл.113, чл.152 и чл. 153, ал. 1 от Кодекса на труда

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase