Всеки трети у нас използва безконтактна карта, показва проучване на MasterIndex. От началото на годината има ръст от над 18% на употребата им. Анкетираните през 2016 г. заявяват, че използват безконтактни методи на плащане, като техният дял е най-висок сред възрастовата група 25-34 години.

За по-голямата част от българите основното предимство на безконтактните пластики е скоростта на транзакцията, както и лесното използване и сигурният достъп. Картодържателите използват този тип услуга

предимно в супермаркетите

като 90% от респондентите са посочили този отговор, следван от плащане на бензиностанции, в магазини и таксита.

Десислава Николова от портала „Моите пари“, обясни за „Монитор“, че родните банки вече издават само безконтактни карти. Според нея ако загубим пластиката или банкоматът я глътне, финансовата институция може да ни издаде безконтактна, въпреки че загубената не е била такава.

„Безконтактните карти навлизат все повече в употреба, независимо дали искаме, или не. Започна се с дебитните, в момента процесът продължава и при кредитните карти“, каза още финансовият експерт. По думите на Николова хората трябва да бъдат все по-предпазливи.

Свилен Захариев, ръководител „Картови разплащания“ в една от банките уточни, че повечето банки вече

директно сменят своето портфолио с безконтактни карти

тъй като чрез тях потребителите могат да осъществяват абсолютно същите операции, както и с контактните пластики.

„Възможно е банката да е заменила портфолиото си само към безконтактни технологии, т. е. да не предлага старомодните карти“, коментира Захариев.

Според него това е технологията на бъдещето и в следващите години ще останат малко банките, издаващи старите карти. „Първата стъпка, която банките трябваше да извървят и част от тях продължават да го правят, е въвеждането на безконтактната технология“, уточни още банковият експерт. По думите му опитът показва, че се получават злоупотреби, когато с карта се плаща в търговски обекти, тъй като ни се записват данните и след това се използват в интернет пространството

С безконтактната карта обаче това не може да се случи, тъй като клиентът не предоставя пластиката на служителя в магазина. В този случай

рискът от подобни злоупотреби е намален

Банкерът сподели и възмущението си от шума, който се е вдигнал за тегленето на пари от безконтактни карти в метрото. До момента нямало нито една транзакция, индикирана с подобна злоупотреба, увери той. „Когато една транзакция бъде направена, то това се случва чрез устройство, свързано с финансова институция. По този начин всяка една транзакция, каквато и да е тя, може да бъде проследена от банката издател“, допълни Свилен Захариев.

Даваме 10 лева за защита

10 лева ще ни струва защитният стикер или карта, които предпазват пластиката от копиране или източване, установи проверка на „Монитор“.

„Стикерът се поставя на магнитната лента на картата и напълно защитава записаните на нея данни“, обясни Емил Цолов, изобретател на иновативната защита. Според него информацията може да се копира на входа на банкомати или в ресторанти, както и на други места, където има достъп до магнитната лента.

Безконтактните карти пък можем да предпазим чрез допълнителна карта за защита, която се поставя непосредствено до банковата ни пластика, като елиминира възможността същата да бъде сканирана от разстояние. Тя заглушава сигнала на подвижния постерминал, с който евентуално се опитват за източат сума от картата ни.

„В държавите в Южна Америка засега търсят повече защити за магнитната лента, тъй като не е толкова развита pay pass технологията“, допълни Цолов. В България търсенето на двата продукта е почти еднакво, като търговците ги предлагат в комплект по 2 броя на обща стойност 19,80 лв.