Купуваме, не използваме, а захвърляме стоки и храна, с която сме се запасили. Това показва изследване на журналиста Димитър Събев съвместно с Университета за национално и световно стопанство, където той прави докторантура. 

Според изследването му, 40% от нашенците през изминалата година са разхищавали и са изхвърляли продукти на боклука.

"Интензивността, с която маркетингът ни убеждава да купуваме продукти, е равна на интензивността на изхвърлянето накрая. Има силна статистическа зависимост между двата индекса", отбеляза Димитър Събев пред БНР.

Колко руснаци имат пари само за храна и дрехи

Хората с най-ниски доходи са най-уязвими за неблагоприятни маркентингови въздействия, подчерта Събев.

По думите му, тези от нас с доход до 1000 лв. са склонни да се възползват от продукт на промоция, който в последствие захвърлят, тъй като се е оказал некачествен. Според него бедните са по-уязвими, за разлика от хората с високи доходи, над 5 хиляди лева, които по-внимателно си разпределят парите и по-рядко ги дават за глупости.

iStock
iStock

Регионални различия в потреблението

В изследването се отчита разнородност на потреблението в различните региони на страната.

Къде пълните резервоара на колата срещу една цигара

"София се разви като един европейски град, като едно място, в което можеш да се почувстваш жител на глобалния свят, докато в българските региони, по една или друга причина, царува усещането, че царува безвремие. Това е обяснението, чисто структурно".

Данните на Събев сочат, че започва да се разпада домашната икономика, в която около една трета от българите са доста ангажирани.

"Социалната тъкан започва да изтънява. Много важен, интересен беше резултатът от анкетата, че по-малко от 20 процента от хората прекарват свободно време със съседите си, затворили сме се, капсулирали сме се, потреблението ни е вече вътре в домакинството, не гледаме навън към улицата", коментира журналистът.

iStock
iStock

Според него това е сигнал, че "нашето общество, което нито е консуматорско, нито е колективистично от източен тип, търси посока за развитие".

15 000 евро е имал за харчене европеецът тази година

Млади хора с високи доходи затварят буркани

Същевременно Димитър Събев отбеляза и друга тенденция - млади, добре образовани хора с високи доходи да се завръщат към земята и да затварят буркани. 

"Оказва се, че една трета от българите, на тях са им били предписвани болнични лечения, които според тях са излишни. Разбирате ли, не лекарства, а болнично лечение. Става дума за стотици лева", очерта друг аспект на проучването Димитър Събев.

Колко храна отива на боклука

Клиенти на лотарията - най-уязвимите групи

iStock
iStock

Хората с високи доходи не си купуват лотарийни билети, показват още данните.

"Правят го най-уязвимите три групи - хората с доходи под 1000 лева и под 500 лева, хората, които живеят в малките градове, съответно имат по-малко житейски хоризонти и трето хората, които са млади, на възраст до 25 години. Над 50 % от хората до 25 години в нашата анкета отговарят, че имат опит с търкане на талончета", допълни Димитър Събев. 


За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg