Те дават следния пример: Иван ходи на работа в офис в центъра на София около 220 дни в годината и всеки ден пазарува храна за вкъщи от околните кулинарни щандове в супермаркети или места за хранене. Средно на ден купува 4 порции храна (супа и основно за обяд и ястие и салата за вечеря) и оставя след себе си 880 пластмасови опаковки годишно, за които е платил общо 264 (880х0,30 лв.) лева. Нито стотинка от тях няма да послужи за повече екология, а парите ще останат като подарък в касата на търговеца. Проучване цели да даде отговор защо.
Видове съдове за храна за еднократна употреба
В илюстрацията по-долу може да се видят съществуващите на пазара кутии за храна за еднократна употреба. В първата колона са тези, чиято употреба трябва да ограничим, ако искаме да се преборим със замърсяването. Във втората колона са възможните приемливи алтернативи за еднокранта употреба, а в третата е вид, който можем да определим като временен компромис. Разбира се, най-добре би било да се стимулира употребата на съдове за многократна употреба. Този проблем ще разгледаме в края на проучването.
Предистория
През 2019 година ЕС приема Директива 2019/904, която си поставя за цел да се намали тяхното негативно въздействие върху околната среда, като се насърчат по-устойчиви алтернативи и кръгова икономика. Амбицията ѝ е да се постигне измеримо количествено намаление на потреблението до 2026 г. спрямо 2022 г. и обрат в тенденциите за нарастващо потребление.
Какво предвижда директивата по отношение на еднократните пластмасови съдове за храна?
Законодателни и регулаторни мерки в Директива 2019/904, които държавите членки могат да прилагат:
• Определяне на национални цели за намаляване на потреблението;
• Мерки, които гарантират предоставянето на алтернативи за многократно използване в мястото на продажба;
• Икономически инструменти, като например въвеждане на цени за продукти, които все още се ползват (чаши, кутии за храна), за да се стимулира изборът на алтернативи, както и задължителна информация за въздействието им;
• Налагане на ограничения за търговия, например забрана на определени продукти, като сламки, бъркалки, вилици, лъжици, памучни тампони без пръчка и др + еднократни съдове за храна от експандиран полистирен (EPS).
За съжаление, директивата предоставя на държавите членки широко поле за самостоятелни решения. Те трябва сами да определят националните мерки и цели, с които да постигнат намаляване на пластмасовите отпадъци т.е. могат да са амбициозни или формално да имитират ангажираност. Какъв ли е изборът на България?
При транспониране на директивата в България беше приета Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда от 26.10.2021г. В нея се съдържат няколко мерки спрямо разисквания от нас проблем в сила от началото на 2023 г.:
1. Забрана за пускането на пазара на опаковки за еднократна употреба от експандиран полистирен (EPS);
2. Въвеждане на ежегодно нарастваща такса за опаковки за еднократна употреба от Полиетилентерефталат (PET) и Полипропилен (PP) от 0,20 лева през 2023 до 0,40 през 2027г. за съдове и от 0,05 лева през 2023 до 0,20 през 2027г. за чаши;
3. Задължение към търговците за поставяне на информационна табела в мястото за продажба;
4. Задължение към търговците за осигуряване на алтернативи за потребителите (напр. картонени, алуминиеви или биоразградими опаковки).
Наредбата не съдържа измерими цели за намаляване на използваните количества съдове за еднократна употреба и не съдържа санкции за неизпълнение. Описаното ни дава основание да претендираме, че България е избрала неамбициозен подход, който да се опитlа привидно и формално да изпълни заложеното в Директивата. Администрация с желание за постигане на резултати не би пропуснала да си постави цели и да предвиди санкции за неизпълнение. Липсата на санкции като че ли предопределя още в началото какво ще последва.
Как търговците прилагат мерките за намаляване на отпадъците?
За да проверим как се прилагат посочените по-горе четири изисквания на наредбата и за да оценим ефектите от нейното прилагане, посетихме 15 супермаркета с щандове за насипна храна и 10 заведения за бързо хранене, където може да си вземете храна за вкъщи, и закупихме храна в опаковки за еднократна употреба. Лошите резултати, които можете да видите в двете таблици по-долу, са очаквани, но това не ги прави по-малко притеснителни!
Активни потребители
Активни потребители
И така търговците са задължени да прилагат най-малко 4 мерки за намаляване използването на вредните опаковки за еднократна употреба.
1. Да не предлагат храна в опаковки от експандиран полистирен.
Към месец декември 2025, почти три години след въвеждане на забраната установихме, че такива опаковки все още предлагат свободно, както в търговски обекти, така и онлайн от търговци на едро. Това означава, че забраната за пускането им на пазара не се спазва, а контролът от Министерството на околната среда и водите е неефективен.
2. Да осигуряват алтернативни заместващи варианти.
Както може да се види от двете таблици от 25 проверени обекта, само в 3 имаше видима алтернатива. Възможно е повечето търговци да разполагат с няколко бройки от приемливите алтернативи, но те да са скрити под рафта и да се предоставят само при поискване, но това не е приемливо и нарушава основно изискване на Директивата.
3. Търговците са задължени да таксуват най-малко 0,30 лева за кутии и 0,15 лева за чаши и отбелязват това самостоятелно в касовата бележка пластмасовите опаковки.
Това е най-противоречивата мярка в наредбата, която дори не се спазва, въпреки че е изцяло в интерес на търговците. Нейната идея е, чрез високата цена да демотивира потребителите да купуват тези опаковки, а да избират незамърсявъщи алтернативи. Само че това няма как да проработи.
В таблицата по-долу са представени различните видове опаковки и техните цени:
Активни потребители
Като потребител не бихте останали без обяд, ако ви таксуват опаковката с 30 стотинки, нали? Просто ще я платите или ще отидете при търговец, който няма да ви я таксува. Този подход проработи при найлоновите торбички, защото всеки потребител разполага с алтернативен вариант. При храните тази аналогия не работи!
Как ни мамят с опаковките в магазина
Ако сте търговец, предлагайки замърсяващи опаковки, можете да спечелите по 25 стотинки от всяка (купувате по 5 ст., а продавате по 30 ст.), а предлагайки алтернатива – не повече от 10-12 ст. Всеки търговец би избрал първото. Именно затова считаме, че налаганата такса в настоящия си вид има обратен на желания ефект – тя стимулира вместо да ограничава предлагането на замърсяващите опаковки, особено в комбинация с липсващи алтернативи. В МОСВ трябва сериозно да се замислят, а ние ще им помогнем, като им изпратим настоящия анализ.
4. Да поставят на видно място информационна табела, предназначена за крайния потребител, съдържаща информация за:
единична цена на чашите и съдовете за храна за еднократна употреба;
вредното въздействие на пластмасовите съдове за храна за еднократна употреба върху околната среда от замърсяване в следствие на нерегламентираното им изхвърляне и/или изхвърляне на неразрешени за това места след крайната им употреба;
необходимостта от трайното намаляване на използването им;
възможните алтернативи за използване.
Активни потребители
Кой е отговорен за настоящата ситуация?
Очевидният отговор е търговците, но ще бъде неточно, ако стоварим вината изцяло върху тях. Не можем да очакваме от търговците сами да работят за намаляване на замърсяването от кутиите за храна. Тяхната основна цел на пазара е да печелят, а настоящата ситуация просто насърчава проблема, вместо да го решава.
Администрацията в лицето на Министерството на околната среда и водите трябва да поеме основната отговорност и спешно да „ремонтира“ неработещата наредба. Начисляваните такси са напълно ненужни и изкуствено наливат пари в касите на търговците. Трябва да се поставят амбициозни национални цели и да се предвидят санкции за неспазване на правилата. И накрая, но не по значение – трябва да се разреши проблемът със съдовете за многократна употреба.
Съдове за многократна употреба
В повечето страни от ЕС, основните усилия за ограничаване на замърсяващите опаковки от храни са насочени към развитие на най-добрата алтернатива – стимулиране използването на съдове за многократна употреба! Вижте кратка извадка с примери:
Примери от ЕС
Австрия
Партньорската мрежа от ресторанти Skoonu позволява поръчване на храна в кутии за многократна употреба чрез дигитална система. Множество малки магазини предлагат стъклени бутилки за мляко за преизползване, а супермаркети въвеждат многократни опаковки за плодове и зеленчуци.
Белгия
В Белгия Tiffin популяризира металните индийски кутии „tiffin“, въведени в ресторанти и кетъринг. А Брюксел насърчава продажбите „в неопакован вид“ и разрешава носенето на собствен съд в множество заведения.
Естония
В Естония съществува магазинът Ilma Pud, физически магазин без опаковки, а паралелно с него функционира широка мрежа от онлайн магазини без опаковки. Веригата от магазини Biomarket позволява на клиентите да пазаруват насипни продукти със собствени съдове, а големият търговски оператор Rimi провежда кампании, насърчаващи потребителите да носят свои контейнери при закупуване на различни стоки.
Люксембург
Държавно подкрепената система ECOBOX позволява на клиентите да вземат храна в многократни контейнери срещу депозит. Участва голяма част от ресторантите в страната.
Франция
Френският Loi Antigaspillage pour l’Économie Circulaire е вдъхновяващ пример за национално законодателство, което надгражда изискванията на Директива (ЕС) 2019/904 и въвежда значително по-амбициозни мерки за намаляване на отпадъците от пластмаси за еднократна употреба. Законът поставя няколко стратегически цели: пълна забрана на всички пластмасови опаковки за еднократна употреба до 2040 г., намаляване на пластмасовите бутилки с 50% до 2030 г., постигане на 10% дял на опаковките за многократна употреба до 2027 г. и 100% рециклиране на пластмасови опаковки до 2025 г.
Законът предвижда и допълнителни забрани на пластмасови конфети, пластмасови капачки за чаши, опаковки за еднократна употреба за плодове и зеленчуци, както и на използването на пластмаси за еднократна употреба в заведения за бързо хранене и на публични събития. Така държавата принуждава дори гигантът McDonald’s да въведе съдове за многократна употреба в своите заведения.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase