Отивате до банкомата или отваряте приложението на банката — и сметката е блокирана. Или работодателят ви казва, че удържа от заплатата ви по нареждане на изпълнител. Неприятна изненада, но не и безизходица.
Първото нещо, което трябва да знаете: запорът не означава, че всичко е свършено. Законът ви дава конкретни защити — стига да знаете кои са те и да действате навреме.
Първа стъпка: разберете кой е наложил запора и защо
Преди да правите каквото и да е, трябва да знаете с кого имате работа. Това определя всичко останало — правилата, защитите и начина на реакция.
Запорът може да дойде от два вида кредитори:
Публичен кредитор — НАП (за данъци и осигуровки) или общината (за местни данъци и такси). Те действат по ДОПК (Данъчно-осигурителен процесуален кодекс) чрез публичен изпълнител, без да минават през съд.
Частен кредитор — банка, финансова институция, физическо лице, колекторска компания. Те действат по ГПК (Граждански процесуален кодекс) чрез частен съдебен изпълнител (ЧСИ) и задължително трябва да имат изпълнителен лист от съда.
📌 Ако задълженията ви към НАП са натрупани постепенно и не сте знаели, прочетете и „Неплатени данъци: последствия, давност и как да се защитите".
Как разбирате кой е наложил запора? Попитайте банката откъде идва запорът и поискайте информация за изпълнителя и номера на запорното съобщение. При запор на заплата работодателят получава запорно съобщение, копие от което може да ви предостави. Книжата по изпълнителното дело идват от ЧСИ или публичния изпълнител.
Запор на банкова сметка: какво могат и какво не могат да вземат
При частен кредитор (ЧСИ по ГПК)
Тук важи едно ключово правило, което много хора не знаят: несеквестируемостта на заплатата се запазва дори когато парите са постъпили по сметката — но само ако са постъпили не по-рано от един месец преди налагане на запора (чл. 446а ГПК). Същото важи и за пенсията, но само до несеквестируемата й част. Ако пенсията е над защитения минимум, върху разликата може да има удръжки по правилата на чл. 446 ГПК.
Това означава: ако заплатата ви е влязла по сметката миналата седмица, а запорът е наложен днес — защитената сума не може да бъде задържана от банката.
Уловката: ако не реагирате бързо и парите стоят по сметката по-дълго, банката може да ги третира като спестявания — а спестяванията нямат несеквестируема защита.
Какво да направите веднага: отидете в банката и заявете писмено произхода на постъпилите средства (трудово възнаграждение, пенсия). Поискайте освобождаване на несеквестируемата част. Не разчитайте банката автоматично да освободи правилната сума без ваше съдействие. Ако банката откаже — жалба до ЧСИ, а при нужда до съда.
При публичен кредитор (НАП/община по ДОПК)
Правилата тук са по чл. 213 ДОПК и се различават от тези по ГПК. Несеквестируема защита съществува и тук — за трудово възнаграждение, пенсия, обезщетения и стипендии — но само до определен размер и по специалните правила на ДОПК. При реален запор от НАП или община проверете внимателно запорното съобщение и поискайте разяснение от публичния изпълнител, особено ако по сметката постъпват заплата, пенсия, обезщетение или социално плащане — защото част от тези суми може да е защитена, но не всяка от тях е изцяло недосегаема.
Запор на заплата или пенсия: колко могат да удържат
При частен кредитор (ЧСИ по ГПК)
Размерът на удръжката се определя по чл. 446 ГПК върху дохода след приспадане на данъци и задължителни осигуровки. Правилата важат за трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд и пенсия. Ако доходът е до минималната работна заплата за страната, той се ползва с несеквестируема защита. Ако е над този размер, може да се удържа част от него според законовите прагове и според това дали издържате деца. Конкретният размер на минималната заплата трябва да се проверява към момента на запора.
Ако издържате деца: защитената сума е по-голяма.
Важно изключение: при задължения за издръжка защитата е по-ограничена и част от правилата за несеквестируемост не се прилагат по същия начин.
Най-общо при частен кредитор по ГПК, ако доходът е между една и две минимални работни заплати, може да се удържа до една трета, ако нямате деца, или до една четвърт, ако издържате деца. При доход между две и четири минимални работни заплати удръжката може да стигне до една втора без деца или до една трета при издържани деца. При още по-високи доходи се удържа горницата над определен от закона праг. Във всички случаи сметката се прави върху дохода след данъци и осигуровки и при обикновени дългове трябва да остане поне минималната работна заплата.
При публичен кредитор (НАП/община по ДОПК)
Правилата отново са по чл. 213 ДОПК и се различават от тези по ГПК. Поискайте конкретна справка от публичния изпълнител каква част от дохода е защитена и каква ще бъде удържана.
Кога запорът може да е незаконосъобразен
Не всеки запор е автоматично законен. Има хипотези, при които имате реално основание да го оспорите:
При частен кредитор:
- Не ви е ясно въз основа на какъв изпълнителен лист е образувано делото — при частните кредитори принудителното изпълнение трябва да се води въз основа на изпълнителен лист или друго изпълнително основание. Поискайте копия от ЧСИ и проверете дали връчването на книжата е редовно.
- Дългът може да е погасен по давност — но давността не действа автоматично. Трябва да направите изрично възражение по съответния ред. При изпълнително производство има и действия, които могат да прекъсват давността — консултирайте се с адвокат преди да разчитате на това основание.
- Запорирана е несеквестируема сума — например социални или семейни помощи, плащания със специална закрила, или несеквестируемата част от заплата, пенсия, обезщетение или друг доход.
- Процедурни нарушения — например ненадлежно връчване на книжата.
При публичен кредитор:
- Задължението може да е погасено по давност — същото важи: давността не настъпва автоматично и трябва да се направи изрично възражение.
- Задължението е оспорено — в определени случаи може да поискате спиране на изпълнението, обикновено срещу обезпечение.
- Запорът е наложен върху несеквестируеми суми.
📌 Ако смятате, че НАП неправомерно е установила задължение, което не дължите, вижте „Не сте съгласни с НАП? Как да обжалвате ревизионен акт".
Как да вдигнете запора
Най-сигурният начин запорът да бъде вдигнат е погасяване на задължението изцяло — главница, лихви и разноски по изпълнението. След плащане изпълнителят е длъжен да предприеме действия по вдигането му. Запорът може да бъде отменен или ограничен и ако е наложен незаконосъобразно, ако засяга несеквестируеми суми или ако изпълнителното производство бъде спряно или прекратено.
Ако не можете да платите наведнъж:
При частен кредитор: свържете се директно с ЧСИ и предложете доброволно споразумение. ЧСИ не е задължен да го приеме, но в практиката кредиторите предпочитат редовни плащания пред бавното принудително събиране. Можете да преговаряте и директно с кредитора за разсрочване.
При публичен кредитор (НАП): подайте молба за разсрочване или отсрочване. Процедурата изисква мотивирано искане, доказателства за временните финансови затруднения и обезпечение. При одобрение получавате погасителен план. Попитайте изрично публичния изпълнител дали и при какви условия ще бъдат спрени или ограничени вече наложените мерки.
Ако дълговете са повече от един и вече не можете да ги обслужвате
От 2025 г. в България има законова рамка за несъстоятелност на физическите лица, известна като „личен фалит". Тя не е бърз начин за вдигане на запор и е приложима само при определени условия и съдебна процедура. Ако имате множество запори и трайна невъзможност да плащате задълженията си, консултирайте се с адвокат дали този ред изобщо е приложим във вашия случай.
Практически наръчник: какво да направите в първите 48 часа
1. Разберете кой е наложил запора — питайте банката или работодателя. Поискайте копие от запорното съобщение.
2. Проверете размера на задължението — включително лихвите и разноските. При НАП — онлайн с ПИК. При ЧСИ — свържете се директно с кантората.
3. Заявете произхода на постъпилите суми — ако заплатата или пенсията ви са постъпили в рамките на последния месец и банката е блокирала повече от защитената сума, действайте незабавно и изрично.
4. Свържете се с изпълнителя — не го избягвайте. Контактът показва добра воля и отваря врата за договаряне. Избягването само ускорява по-тежките мерки.
5. Платете, ако можете — дори частично плащане при преговори за остатъка е по-добро от нищо.
6. При по-сложен случай — консултирайте се с адвокат — особено ако смятате, че задължението е неправомерно, давността е изтекла или са запорирани суми, които не подлежат на изпълнение.
Запорът е неприятен, но е и сигнал, а не присъда. Колкото по-рано действате, толкова повече опции имате — за оспорване, за разсрочване или просто за защита на парите, до които имате законно право.
Материалът е с информационен характер и не представлява правен или финансов съвет. Конкретните права и механизми зависят от вида на задължението, изпълнителя и индивидуалните обстоятелства. При по-сложни случаи се консултирайте с адвокат.
За други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase