НСИ: На българите им остават повече пари за развлечения

Данните в последните години показват ръст на доходите, разбира се, и на цените. Но доходите растат с по-висок темп от средноевропейските. Последните данни на Евростат, които излязоха миналата седмица за фактическото индивидуално потребление, показват, че България се оттласква от последното място в ЕС и вече задминахме Унгария и се изравняваме с Естония. Ние вече сме на 74 процента от средноевропейското потребление.

Това заяви в интервю за БТА председателят на Националния статистически институт (НСИ) доц. д-р Атанас Атанасов.

„Ако погледнем данните от най-старото изследване на НСИ – за доходи, разходи и потребление на домакинствата, може да сравним например разходите за храна като дял от общия разходи на хората през годините. Това е много добър показател за покупателната ни способност, тъй като разходите за храна са най-необходимите и неизбежни. И колкото този дял заема по-малко от общите ни разходи, толкова повече пари ни остават за други неща – жилище, транспорт, развлечения, екскурзии и др.“, посочи той.

И даде пример - през 60-те години доходите за храна са били около 43 на сто от общите разходи, през 70-те години има леко намаление и става около 40 на сто, през 1980 г. отново се вдига до 42,6 на сто, след това има намаляване и през 1990 г. общите разходи за храна са 36 на сто от всички разходи. След това отново този дял започва да се повишава – 43,3 на сто през 1992 г., 46 на сто през 1995 г. и достига 54,3 на сто при хиперинфлацията през 1997 г. След това, с въвеждането на валутния борд, отново започва намаление – 47,8 на сто през 1998 г., 44 на сто през 2000 г., през 2007 г. с влизането ни в ЕС стига 37,5 на сто. От този момент делът на разходите за храна непрекъснато намалява и през 2020 г. става 30 на сто, а през миналата година този процент е рекордно нисък - 28,7 на сто.

В момента този показател е на най-ниското си ниво и това означава, че хората могат да отделят средства за други разходи, например за екскурзии и пътуване. Доказателство за това е, че българските граждани могат да си позволят все повече да пътуват, включително и в чужбина – точно това показват и нашите данни за пътувания на български граждани в чужбина, които ние публикуваме всеки месец, смята доц. д-р Атанас Атанасов.

Председателят на Националния статистически институт се въздържа от прогнози за инфлацията в България до края на тази година, като изтъкна, че тя е "много динамичен показател и сложен за изчисление". Той изрази надежда, че няма да има спекула преди влизането ни в еврозоната, което, по думите му, е единствената опасност в българските условия.

Българите харчат повече за пътувания през 2025 г.

По думите на председателя на НСИ инфлацията ще се повлияе от повишената цена на електроенергията от юли, но зависи и от много други цени и условия. Несигурната международна обстановка в Близкия изток, например, също е фактор. Не се знае как ще се движи цената на петрола, който след себе си увлича всички други цени, обясни той.

НСИ има готовност на първо число всеки месец след влизането ни в еврозоната от януари 2026 г. да оповестява флаш инфлацията - първа, предварителна оценка за нивото на инфлацията. Това наистина са само оценки, но те ще бъдат много близки до окончателните данни за инфлацията, допълни председателят на НСИ. След влизането на страната  еврозоната при изчисляването на инфлацията ще се ползват същите потребителски кошници и методология, каза доц. д-р Атанас Атанасов.
 

По темата за изчисляването на регионална инфлация председателят на НСИ изрази надежда до края на годината да бъдат сключени споразумения с достатъчно много от големите търговски вериги. Едва когато имаме необходимия минимум данни, за да получим инфлация на някакво регионално ниво, ние ще можем да произведем данни за всички региони, допълни той.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase