Въвеждането на института на „абсолютната давност“ няма да доведе до премахване на фигурата на вечния длъжник. Това се посочва в писмо на Асоциацията на колекторските агенции в България до председателя на парламента Цвета Караянчева и председателя на правната комисия Анна Алксандрова, входирано в НС. В него се настоява текстовете от законопроекта да не бъдат гласувани в зала.

Въвеждането на безусловна 10-годишна давност на всички задължения на физическите лица е на път да се превърне в пример за законодателна инициатива, носеща много повече обществена вреда, отколкото полза, твърдят от бранша. Според тях няма яснота защо с промените се бърза толкова, че се налага и извършването на нарушения на Правилника на НС, каквито според заинтересованите страни са допуснати при изненадващото свикване на заседание на ресорната правна комисия предходната седмица.

Точката за промени в Закона за задълженията и договорите бе вкарана в дневния ред на комисията буквално в последния момент. Измененията бяха одобрени набързо, без дебати и в отсъствието на председателя на комисията Анна Александрова при 8 присъстващи от 22 членове, както и без да са налични за внимателен прочит от страна на участниците.

istock
istock

“Промените бяха гласувани без заинтересованите страни, каквато сме и ние, да бъдат уведомени за включването на точката в дневния ред и без да имат възможност да изкажат своята аргументирана позиция.”, коментира председателят на АКАБГ Райна Миткова. „А нашите аргументи са подкрепени от редица национални и европейски институции и организации.

Как ще обявяваме личен фалит

Всички сме единодушни, че на прага на икономическа рецесия всяко рязко движение, водещо до промяна на средата в такъв мащаб, ще доведе до риск за финансовата система. Сега, повече от всякога имаме нужда от изпращане на знаци за стабилност и морално отговорно поведение, а не от насърчаване на недобросъвестните.”, категорична е Миткова.

В европейските законодателствата, където съществува, срокът за абсолютна давност е дефиниран за средно 20 години, като например Германия, където давността започва от момента, в който вземането е доказано в съда, давността е 30 години.  Темата за вечния длъжник е чувствителна за българското общество и решение трябва да бъде намерено в една задълбочена и всеобхватна обществена дискусия, търсеща баланса в интересите на кредиторите и длъжниците.“

istock
istock

Една от най-притеснителните нови точки се отнася до т.нар. “заварени случаи”. Решението която и да е разпоредба да действа със задна дата е крайно опасно за бизнес климата на страната. Това е знак към инвеститорите, че в България липсва прогнозируемост на средата.

Когато светът е изправен пред непозната по мащабите си здравна криза, когато Европейският съюз не постига консенсус за бюджета си, да генерираме сами по собствено желание и без анализ на риска допълнителни сътресения във финансовия сектор не е отговорно поведение.”, обяснява мотивите си Райна Миткова.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg