Дори в такава ситуация, служителят все пак може да поиска неплатен отпуск. Има обаче едно обаче…“Фокус“ направи справка, която би ви била полезна в подобна ситуация. Правната уредба е в чл. 160 от Кодекса на труда (КТ), като последните изменения са в сила от 2024 г.
1. Право на искане
Съгласно чл. 160, ал. 1 КТ, всеки работник или служител може да поиска неплатен отпуск, независимо от трудовия си стаж и без ограничение в причините. Отпускът се предоставя по преценка на работодателя, с изключение на предвидените в закона случаи, в които работодателят е длъжен да го разреши.
2. Случаи, при които работодателят е длъжен да разреши неплатен отпуск
чл. 160, ал. 3 КТ – за изпълнение на изборна държавна или обществена длъжност.
чл. 160, ал. 4 КТ – ако работникът постъпи на работа в институции на ЕС, ООН, НАТО или други международни организации, отпуск до 1 година се предоставя задължително.
Допълнителни случаи са уредени и в други нормативни актове (например за обучение, семейни причини или гледане на дете).
Платеният отпуск има давност: Докога можете да го ползвате
3. Зачитане за трудов стаж
По силата на чл. 160, ал. 2 КТ, до 30 работни дни неплатен отпуск в една календарна година се зачитат за трудов стаж. Всички дни над този лимит не се включват в трудовия стаж, освен ако закон или подзаконов акт не предвижда друго.

istock
Подаване на писмена молба от служителя с посочен период и причина (причината не е задължителна, но е препоръчителна за по-лесно одобрение).
Издаване на писмена заповед от работодателя при одобрение.
При отказ – служителят няма законово средство да наложи ползването, освен в изрично предвидените в закона задължителни случаи.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase