Парламентът прие на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, с които се създава задължение за съда за извършване на служебна проверка в заповедното производство за наличие на неравноправни клаузи в договорите с потребители. Измененията бяха одобрени единодушно с 95 гласа "за, съобщава БТА.

Предвижда се удължаване на сроковете за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение, както и на частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение.

В края на януари т.г. ЕК е уведомила България, че следва да предприеме мерки за отстраняване на противоречащата на правото на ЕС съдебна практика във връзка с липсата на възможност за служебна проверка на вземанията, основани на неравноправни клаузи в договорите с потребители.

Законопроектът съдържа допълнително изискване към заявителите в заповедното производство да представят пред съда договора, от който произтича вземането им, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.

Предлага се също, когато длъжникът не бъде намерен на постоянния адрес и е уведомен чрез залепване, производството да не води автоматично към исков процес, а да се осигури възможност на длъжника да възрази на по-късен етап.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов посочи, че в законопроекта са представени две становища - едното е по предложение на омбудсмана, а второто е на работната група към Министерството на правосъдието.

„Вариант две е по-балансиран и по-равнопоставен спрямо страните в заповедното производство и в по-голямата си част е съгласуван с институции и със съсловни организации”, отбеляза Кирилов.