Ако ви предстои пенсиониране, вероятно се питате дали ще получите шест брутни работни заплати, след като ви прекратят договора.
В кодекса на труда е уредено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Този трудов стаж може да е придобит по едно или няколко отделни последователни трудови правоотношения със същия работодател, с или без интервал помежду им. Законът не изисква трудовия стаж да е бил непрекъснат, за да се плати по-големият размер на обезщетението в размер на 6 заплати.
Предпоставките за придобиване право на това обезщетение са:
- прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание;
- към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В случай, че качеството „пенсионер” е придобито след прекратяване на трудовото правоотношение, обезщетението не се дължи, защото то може да се изплаща само веднъж при прекратяване на трудовото правоотношение. Окончателната преценка дали работникът или служителят отговаря на условията за получаване и за размера на обезщетението е право единствено на работодателя.
В практиката често получавам въпроси дали работник следва да получи това обезщетение, ако е работил 10 години на две места, съответно от единия и от другия работодател. Тъй като това обезщетението се изплаща само веднъж, в тези случаи работникът ще има право на обезщетение при пенсиониране при прекратяване на основния трудов договор, ако към датата на прекратяване отговаря на условието да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Липсва правно основание работодателят по допълнителния трудов договор да изплаща обезщетението при прекратяването му
В случай на отказ или неправилно определяне на размера на обезщетението от страна на рабтодателя, въпросът може да бъде отнесен за решаване пред компетентния съд в 3-годишен давностен срок от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.
Справка: чл. 222 от Кодекса на труда
Коментари
2